насàм нареч. 1. В посока към мястото, където се намира лицето, което говори; накъм тукашната страна. Противоп. натам, нататък. Чакай, ела насам, че оная вещица пак гледа, ‒ каза тя, като погледна по посока на баба Ана. Йовков. Селяните, които се бяха отдръпнали, пак приближиха насам. Ст. Ц. Даскалов. || Тук, по тия места. Слаба е земята насам ‒ казва коларят. Л. Стоянов. Добра среща, Райко ‒ каза Батул. ‒ Какво ви води насам? Ст. Загорчинов. 2. Разг. От определен момент до времето, през което се говори. Той ми разправи, че от година насам е разсилен в министерството. Вазов. От няколко дни насам, бяха се заредили нетърпими горещини. Йовков. От десет години насам. От тогава насам. □ Насам-натам ‒ на една и друга страна, на различни страни; насам-нататък.
|