насѝлие, мн. -я, ср. 1. Прилагане груба физическа сила. Единият стражар успя да го хване за крака и го задърпа... Отчаян, не толкоз задето си служеха с такова грубо насилие спрямо него, а че не бяха го разбрали и не бяха го оставили да се доизкаже, той изпадна в остра нервна сръдня. Йовков. || Принуждаване със сила да се извърши нещо. Извади кесията или ти изпих кръвта!... Пред това насилие Найдену не оставаше друго, освен да се покори. Вазов. Упражнявам насилие. 2. Беззаконие. Съобщаваме ви, че се дигнахме с оръжие в ръка срещу лошото управление в нашата страна и срещу всички насилия и неправди... Но ние нямаме нищо против мирното турско население. Дим. Талев. Как? Нощно време властта влиза в домовете да плаши и тревожи почтените хора? Насилие над неприкосновеността на личността и на жилището. Вазов.
|