насѝщам, -аш, несв.; насѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Утолявам глад, жажда. Но след като изяде своето парче, Митко не насити стомаха си. М. Марчевски. А пък когато (данайците) насищат жаждата, та и глада си, / момци им чаши препълват с медено вино червено. Ас. Разцветников. 2. Прен. Задоволявам. До пашите не стигнах, и по-добре, че тях с нищо не можеш да наситиш. Дим. Талев. Ти искаше с неговото (на детето) осиновяване да наситиш суетното си тщеславие, да приспиш угризенията си. Дим. Димов. 3. Спец. Вкарвам някакво вещество в друго, докато може да поема. Насищам вода с въгледвуокис. насищам се, наситя се страд.
|