насѝщам се, -аш се, несв.; насѝтя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Утолявам глада си, жаждата си; ставам сит. Овчарчетата бяха гладни. Никак не бяха се наситили от излапаните набързо горещи картофи на говедаря. Ив. Хаджимарчев. 2. Прен. Задоволявам напълно някакво свое желание. Владеех безкрайни земи... И макар че моята царска съкровищница беше пълна със злато и скъпоценни камъни, окото ми не се насищаше на имане. А. Каралийчев. Дончо не можеше да се насити на тия уединени разходки. Вазов. Пък как хубаво мирише, китката ти! Не можеш да се наситиш на миризмата ѝ. Влайков. □ Насищам се на някого (нещо) ‒ вече не ми е интересен, омръзва мл. Няма месец откак се земахте и ти ѝ се (на Пенка) насити и я остави. Елин Пелин. Той години наред скита по чужди земи ‒ насити се вече. Д. Немиров.
|