наскърбя̀вам, -аш, несв.; наскърбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Причинявам някому скръб; натъжавам. Той можеше винаги да се откаже от всяка своя мечта, от всяко свое желание,... за да не огорчи, за да не наскърби някого, за да не причини болка някому. Дим. Талев. Синовете искаха да попитат още нещо, но не посмяха, да не наскърбят баща си. К. Петканов.
|