наскърбя̀вам се, -аш се, несв.; наскърбя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Ставам скръбен, тъжен, печален. И жал ми е за тебе, дето сега така без нищо ти се наскърби сърцето. Влайков. Наскърбих се, изпълних се с възмущение. Вазов.