наслèдник, мн. -ци, м. 1. Човек, който е получил или ще получи по право наследство. От тук нататък, зад могилата, до морския бряг, цялата земя владеят наследниците на баба Дончевица. Седем хиляди декара земя им остави покойницата. А. Каралийчев. Аз и Димитраки сме едничките наследници на моя покоен баща. Вазов. || Разг. Син, дете. Имам голяма радост ‒ родил ми се е юнак!... ‒ Хайде, нека да ти е жив наследникът! Да расте, да порасте, като баща си да стане. К. Петканов. Ха, добре си дошъл, Стойко, как са вашите,... ами сестра ти прочувате ли я, харно ли е тя, здраво ли е?... Наследник си имала тя, а? Каза ми майка ти, похвали, ми се, пръв внук, да ѝ е жив а здрав да расте, та голям да порасте. Г. Караславов. 2. Прен. Продължител на някаква дейност; приемник. В онова време аз бях извадил една песен за гръцките владици в Търново, именно за Панарета... и за наследника му Неофита. П. Р. Славейков.
|