наслèдство, мн. -а, ср. Имот, пари и др., които след смъртта на техния собственик минават по право у друго лице. Той се върна,... поправи воденицата, едничкото наследство, останало от баща му, и заживя повече около нея. Елин Пелин. Старият държи на всяка цена да му покажа диплома. В противен случай заплашва да ме лиши от наследство. Дим. Димов. Къщата бе останала наследство от баща му. || Прен. Художествено, научно дело и под., което известен писател, учен оставя след себе си. Поетическото наследство на Вапцаров. || Прен. Оставеното от предходната епоха положение, състояние на нещата; наследие. Печално наследство из миналий век / на новий предава ‒ тъй както прие го. Вазов. □ Предава се по наследство ‒ наследява се. Кръстьо не го обичаше, но го търпеше,... защото кумството в селото се предаваше по наследство и се тачеше много строго. Г. Караславов.
|