наследя̀вам, -аш, несв.; наследя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Получавам в наследство. Николчо наследил доста големи суми или доволно голямо имане. Каравелов. Баща му, дядо Младен Моралията, бе му оставил толкова имот, колкото той бе наследил навремето от своя дядо. Кр. Григоров. 2. Получавам наследствено физически или духовни качества, свойствени на родителите ми. Сега, когато Борис бе възмъжал, ясно личеше, че бе наследил някои от чертите на майка си. Дим. Талев. Севастица я болеше глава ‒ тя беше наследила главоболието на майка си. Йовков. 3. Прен. Замествам някого, поемам след него службата му. Дондуков, който наследи Черкаски, поминал се в Сан Стефано, назначи Стремски като преводчик при Търновския губернатор. Вазов.
|