насмѝтам, -аш, несв.; насметà, -èш, мин. св. насмèтох, прич. мин. св. деят. насмèл, св., прех. Събирам, прибирам с метене. Когато есенният вятър наемете опадалите листа тъй, както овчарят насмита стадото си, трудоваците довършиха отбойната стена. А. Каралийчев. насмитам се, насмета се непрех.
|