насмòгвам, -аш, несв.; насмòгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Смогвам. Добра едва насмогваше да огриба и отмита зърното, което падаше като златен дъжд. К. Петканов. Слънцето бавно върви по ясното небо, сякаш се помайва към тъмна вечеря, дано насмогнат само работни жетвари. П. Ю. Тодоров.
|