насòка ж. 1. Стремеж, развитие към определена цел; направление. Все пак... виждаше се, че има едно място..., от където веселбата вземаше насока и тон. Йовков. Каймакаминът бе дошъл да изпълни своя дълг, но нека чорбаджията сам да даде насока на работата. Дим. Талев. Аз ви пожелавам успех в тази насока. 2. Остар. Посока на движение; посока. Те хукват през глава, без път и без насока. К. Христов.
|