насоля̀вам, -аш, несв.; насоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Слагам сол колкото трябва. Стрина Вснкоеица и сланината хубаво ще насолѝ, та да се държи цяло лято. Влайков. 2. Прен. Разг. Надумвам на някого или за някого лоши, неприятни неща. И те се канеха, когато най-големият ѝ син дойдеше да летува със семейството си, да я насолят здравата пред него. Г. Караславов. насолявам се, насоля се страд.
|