наспоря̀вам, -аш, несв.; наспоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Правя да има нещо много, в изобилие; намножавам. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви... Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни скакалци. Елин Пелин. Жито има, наспорил го Аллах. Има да натоварите всички коне и мулета, да стигне за цяла зима. Л. Стоянов.
|