насрèща нареч. 1. На отсрещната, противоположната страна; отсреща. Ковачът погледна към баира насреща и посочи с ръка. Йовков. Тия ниви и ливади, които виждаш насреща, се са наши. Елин Пелин. Едно момиченце излиза от фурната насреща, с грамаден хляб под мишница. К. Константинов. 2. От отсрещната страна. Насреща им духаше лек вятър, изпълнен с дъх на билки. Йовков. Насреща ни идат войници. Л. Стоянов. □ Аз съм насреща (разг.) ‒ аз отговарям вместо вас. Не можеш да му излезеш насреща (разг.) ‒ не можеш да се справиш с него, да се разбереш с него.
|