насрèщен, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който се намира насреща; отсрещен. От корията се виждаха светлинните на една махаличка, разположена върху насрещния баир. Ем. Станев. Още на вратата той се спря смаян; цялата насрещна стена ‒ тая, на която падаше светлината от прозореца, беше изписана с голяма картина. Йовков. 2. Който иде, нахлува срещу нас. Насрещен вятър.
|