|
настàвам1, -аш, несв.; настàна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За време, състояние ‒ идвам, настъпвам. Настане вечер ‒месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен. Ботев. Настана лято, плод на вейки зрее / и пожълтяват морните листа. П. П. Славейков. Настава още по-студено време. Дебел сняг е затрупал пътищата. Влайков. Огнянов мислеше, че часът за решителна борба не беше още настанал. Вазов. Писна гайда и в това пустинно място настана оживление. Елин Пелин. Най-после настана тържествената минута. Вазов.
настàвам2, -аш, несв. и св.; настàна, -еш, мин. св. -ах, св. (рядко), непрех. Само мн. и 3 л. ед. Ставаме, изправяме се на крака един подир друг. Гостите наставаха да си идат. Вазов. Рано е, ама има и на друго място да ходим. Наставаха всички. Влайков. Да излезем да вземем малко вятър, извика Хаджият. Всички настанаха. Вазов. Гостите му, унесени в препирни... веднага настанаха. Елин Пелин.
|