|
настàвям1, -яш, несв.; настàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Удължавам, уголемявам нещо, като прибавям към него друго нещо. Въжето е късо, трябва да го наставаме. 2. При разговор ‒ добавям, прибавям. Ох, света майко богородичке, наистина тука на рахат ще бъда! ‒ извика от радост дядо Матейко и като се прекръсти, настави: ‒ Е това най-много ви харесвам! Елин Пелин.
настàвям2, -яш, несв.; настàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Поучавам, наставлявам. Дядо попе, казвам... Ами че ти трябва да ни наставяш. Йовков.
|