настаня̀вам, -аш, несв.; настаня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Намирам добро, удобно място на някого, приемам го, подслонявам го. Същата вечер Теодосий лежеше на нисък корав одър в килията на стареца Илариона, където го настани добрият Роман. Ст. Загорчинов. Кака Донка настани гостите в една стая на горния кат. А. Каралийчев. 2. За багаж, вещи и др. ‒ подреждам, слагам. Помагайте тогава, помагайте да настаним багажа, за да се освободи пътят. Смирненски. 3. Вреждам, нареждам някого на някаква работа, служба. Настани го при първия майстор е селото. Майстор Димо не зимаше кое да е момче за чирак. Влайков. От много време ходи без работа... Защо се не потрудите да го настаните някъде? Вазов. настанявам се, настаня се страд.
|