настаня̀вам се, -аш се, несв.; настаня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Сядам, заемам по-удобно положение. Огнянов и другарят му отидоха още по на тъмно, настаниха се въз един голям камък, край който извиваше и тихо шумеше реката. Вазов. Той се обърна, настани се по-добре...; дадох му цигара, запуших и аз. Йовков. 2. Установявам се да живея в някое жилище, селище, място и др. Между това, той взе да кичи къщата си, за да бъде приятна на бъдещата му съпруга, кога се настани в нея. Вазов. Бай Ганьо, като се убеди окончателно, че няма възможност да се настани у Иречека на квартира, дигна си дисагите... и тръгна. Ал. Константинов. В селото се настаниха един войнишки и един цивилен отряд. Кр. Велков. 3. Постъпвам на работа, служба. После се помъчи да се настани служител в някоя митница. Вазов.
|