настàям, -аяш, несв. Диал. Наставам, настъпвам. Във тоя миг Кочо ‒ простият чизмар... / повика жена си ‒ млада хубавица, / ... / и рече: Невесто! ‒ виж, настая сеч, / и по-лошо нещо... Ти разбираш веч... Вазов.