настѝгам, -аш несв.; настѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. настѝгнат, св., прех. 1. Стигам, догонвам някого или нещо. Но в тоя миг колата затрака по моста и Марин трепна, хвърли гегата си на земята, спусна се и на два-три скока настигна колата. Йовков. Ти като че не бързаш днес, вуйчо докторе ‒ казва момичето. ‒ Настигнах те и те надминах. А. Каменова. Дъщеря ми ме настигна по ръст. Работете да настигнем другите. 2. Диал. Достигам до някъде, наближавам. Вий настигате селото Планиница. Ал. Константинов. 3. Диал. Сполитам, връхлитам. В село завърлува невярна болест... Па и друга беда настигна. Застоя се суша и като опустошителен пожар изгори всичко. Елин Пелин. настигам се, настигна се страд.
|