настѝлам, -аш, несв.; настèля, -еш, мин. св. настлàх, св., прех. 1. Покривам изцяло някаква повърхност. 2. Слагам настилка. Гъсти пепелявоцветни облаци настилаха небето. Вазов. Слънцето клонеше на залез и настилаше дълги сенки върху земята. Ст. Чилингиров. Пухкав бял сняг настла земята. настилам се, настеля се страд.
|