настѝлка ж. 1. Пласт от нещо настлано. Настилка от сухи листа. 2. Пласт от камъни, пясък, бетон, асфалт и др., с който се покрива повърхността на улици, площади и др. Пророкът вървеше бос по неравната каменна настилка на улиците. Елин Пелин. Конете затропаха по каменната настилка на улиците. Ст. Загорчинов. Той седна върху чакъла, натрупан за настилка на шосето. Л. Стоянов.
|