настоя̀тел, -ят, -я, мн. -и, м. Само в съчет. Училищен настоятел ‒ лице, избрано от населението, което се грижи за нуждите на местното училище. Църковен настоятел ‒ лице, избрано от енорията, което се грижи за нуждите, потребите на местната черква.