настоя̀щ, -а, -о, прил. (рус.). Книж. 1. Който съществува или се извършва сега; сегашен. Противоп. бъдещ, минал. Влизам в кафенето и изглеждам наред насядалите в приятна беседа мои съселяни и... приятели. Учители, бивши и настоящи, търговци, земеделци ‒ хора се заможни и охолни са напреде ми. Ц. Церковски. 2. Този, даден. Опростете ме задето имам дързостта да се осмеля да Ви напиша настоящето си писъмце. Вазов.
|