настранà Нареч. от едната страна на нещо; встрани, отстрани. Цвета се откъсна от хорото, застана настрана при майка си и не се улови вече. Елин Пелин. Тя не го погледна: гледаше засрамено настрана и от очите ѝ капеха сълзи. Г. Райчев. || На известно разстояние от някого или нещо. Селото е доста настрана от железопътната линия. □ Държа се (стоя) настрана ‒ не взимам участие в нещо. Оставям нещо настрана ‒ не се занимавам повече с нещо. Отделям пари настрана ‒ спестявам. Шегата настрана (разг.) ‒ стига шеги, да говорим сериозно.
|