настроèние, мн. -я, ср. Психическо емоционално състояние. Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо самодоволно блаженство. Йовков. Тая вечер Марко беше в добро настроение на духа. Вазов. Тя се изсмя високо и ме остави. Стори ми се, че измряха всички цветя по ливадите..., върху моето слънчево настроение се напластиха сянка върху сянка. Елин Пелин. Лошо настроение. || Добро, весело психическо състояние. Изпадам в настроение. Създавам настроение. Повишено настроение. Весело настроение. □ Без настроение съм ‒ в лошо разположение съм, В настроение съм ‒ а) Весел, разположен съм. б) Пийнал съм. Имам (нямам) настроение ‒ в добро (лошо) разположение съм.
|