настръ̀хвам, -аш, несв.; настръ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За коса, косми, козина ‒ изправям се нагоре, щръквам, наежвам се. Ужас го обзе, косата му настръхна. Вазов. Тук-таме гореха огньове и около тях се чуваха откъслечни разговори или продължителни, дълбоки и болезнени охкания, от които настръхваше косата на малкия Монка. Елин Пелин. 2. Изпитвам силен страх, ужас. Настръхва човек, като надникне в тая тъмница. Вазов. Стана ми страшно. Аз настръхнах, дъхът ми замря. Ем. Станев. 3. Обхваща ме чувство на омраза, неприязън, злоба. Гърците са настръхнали и могат да ни изколят всеки момент. Дим. Димов. □ Косата ми настръхва ‒ изпитвам голям страх, ужас.
|