|
настъ̀пвам1, -аш, несв.; настъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Стъпвам върху нещо или някого. Мирончо се мушна грубо в къта, като настъпи крака на Цонка чорбаджи и окаля чорапа с чипика си. Вазов. Движех се тихо, като се пазех да не настъпя някой гнил клон и да не ровя с краката си шумата. Ем. Станев.
настъ̀пвам2, -аш, несв.; настъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За време, състояние ‒ дохождам, идвам, наставам. Есента дойде и мина. Настъпваше зимата. Вазов. Настъпи пролетта. Тая година тя дойде твърде рано. Ем. Станев. Мъчителен смут настъпва у всички. Влайков. Ала ето, щом настъпиха големите горещини след Петровден, детето заболя. Дим. Талев. И в малката ослепяла от старост манастирска черквица настъпи продължителна тишина. Елин Пелин. 2. Приближавам се към военен обект, за да го нападна. Турците на орляци продължаваха да настъпват насам и гърмяха непрестанно. Вазов. Полковете се разгънаха а боеви вериги, готови да настъпват и атакуват. Ц. Церковски.
|