настървèн, -а, -о, прил. 1. Прич. мин. страд. от настървя. 2. Като прил. ‒ а) За животно или звяр ‒ раздразнен, готов да се нахвърли, разярен, наежен, ожесточен. Из улиците се скитат цели стада кучета, необикновено зли и настървени. Йовков. Сега вече, настървена и дръзка, тя (лисицата) нападаше и тукашния добитък. Йовков. б) Който изразява, показва ярост, злоба. Кучето скочи и с настървен лай изтича далече по улицата. Хар. Русев.
|