настървя̀вам се, -аш, се, несв.; настървя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Обхваща ме ярост, злоба. Реджеб се настърви и се увълчи още повече, бастиса поп Доча от Сърнено, уби сина на Джумалията от Бистрица. Йовков. Али Пехливан се настърви. Като мечка стръвница обикаляше села и колиби, грабеше без мярка, биеше де кого срещнеше. К. Петканов. 2. Пристрастявам се към нещо. Настърви ли се куче на касапница, врата не варди. Послов.
|