насълзèн, -а, -о, прил. 1. Прич. мин. страд. от насълзя. 2. Като прил. а) Който е със сълзи на очи. Аз ще скитам безутешна / в безучастната чужбина. / Твой връстник когато срещна, / насълзена ще отмина. Багряна. б) За очи ‒ в който има сълзи. Той пак си спомни за насълзените очи на дядо Моско и се замисли. Йовков.
|