насъ̀не нареч. 1. По време на сън, на спане. Всяка нощ насъне неизменно / идеш и оставаш до зори. Багряна. 2. При сънуване, съновидение. Потекоха като насъне дните. К. Христов. Той никак не приличаше на другите хора...: такъв весел и шеговит... Тя го гледаше като насъне. Елин Пелин.
|