насърчàвам, -аш, несв.; насърчà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поощрявам някого с думи, дела, постъпки, внушавам му сила, смелост; подкрепям, окуражавам. Нека го насърча. Една топла дума може да направи чудо. Вазов. Със своите проникнати от топла обич думи тя сигурно ще ме насърча в моето начинание. Влайков. Тая първа победа над себе си го насърчи и му повърна цялото мъжество. Вазов. насърчавам се, насърча се страд.
|