насъ̀щен, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Книж. 1. Който има важно жизнено значение; безусловно необходим. На селяните трябваше постоянно хляб, цървули, тютюн и други по-насъщни неща и всички в селото се провървяха в неговата бакалница. Кр. Велков. Насъщни нужди. Насъщни задача. Насъщни интереси. Насъщен хляб. 2. Като същ. м. насъщният ‒ хляб, прехрана. Животът е непомрачен от грижа за насъщния.
|