натàм нареч. В посока към определено място, не към лицето, което говори; нататък. Противоп. насам. Дъбовите гори изглеждат сиви от жегата. Там гугукат дивите гълъби и натам започват да се отправят очите ни със Зъмка. Ем. Станев. Очите ми са пак към пътеката. Натам нищо вече не може да се види. Влайков. Някой извика нещо от горния край на площада. Спас вдигна очи натам и се смръщи. Д. Добревски. □ Насам-натам ‒ на една и друга страна, на различни страни, нагоре-надолу. На бабите край огнище / мир не дава; / насам-натам унесат се / в глас далечен. П. П. Славейков. Тя се повъртя насам-натам, после седна на малката пейка под ябълката. Ем. Коралов.
|