натàтъшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Обикн. в сравнит. степен. 1. Който се намира нататък. Песента отмина и заглъхна в по-нататъшните улици. Вазов. 2. Който се извършва по сетне, по-късно. По-нататъшният ни разговор става безпредметен. Дим. Димов.