натèгвам, -аш, несв.; натèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам тежък, натежавам. Коженият силях на пояса му беше натегнал от пищови. Йовков. Чудна градина с шадраванче, овошки натегнали с плодове, тополи, акации, брези, пред вратнята лози, образуваха с шумата си про-хладна сянка по тревясалия двор. Вазов. 2. За глава, очи ‒ ставам тежък, натежавам от умора, от болка или от нещо друго. Но клепачите на Иванчовите очи натегнаха и той се унесе е дълбок сън. Вазов. Те пият... / Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна ще майчин страдалчески лик. Яворов. Но когато тя се намери между двете стени от хора и дигна очи, тоя поглед, който познаваше всеки мъж и който сега беше още по-хубав, защото беше натегнал от мъка, и тия тънки вежди, и това бяло лице ‒ от нея сякаш полъхна магия. Йовков.
|