натèгнат, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от натегна. 2. Като прил. ‒ а) Който е силно опънат, изопнат. Стаматковият глас се скъса отведнъж като натегната нишка. Ст. Загорчинов. || За обувки ‒ опънат на калъп. Той взе обувката, натегната на калъп от калфата... и почна с широкото на чука да ѝ подбива шева. Ст. Чилингиров. б) Прен. Който е изпълнен с тревога, вълнение, който крие опасност за конфликти. Положението ставаше натегнато. Вазов. Натегната атмосфера. Натегната обстановка.
|