натèгнатост, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от натегнат. Въдвори се някаква натегнатост, неловкост, смут в отношенията им. Вазов. Останала по цял ден самотни в къщи, дето, поради недоволството на свекърва ѝ, се усещаше една натегнатост, Тинка сега още повече се измъчваше. Влайков.
|