натежàвам, -аш, несв.; натежà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. 1. Ставам по-тежък. Насреща, по клоните на една ела, натежали от дебели шишарки, стояха десетина яркочервени птички. Ем. Станев. Аз имах една ябълка лимонка... Миналото лято върза толкова плод, че клонките ѝ страшно натежаха. А. Каралийчев. || За бременна жена ‒ наедрявам, напълнявам. Той забеляза, че снагата ѝ натежаваше, виждаше я уморена. Дим. Талев. 2. За крака, глава, очи, клепки ‒ ставам тежък, тежкоподвижен от умора и др. Наближава. И още по-силно бие сърцето му, още по-натежават краката му. Как ли ще го срещнат? Г. Караславов. Дълго вървяха през една тъмна гора... Най-после и младите нозе на Борко почнаха да натежават. М. Марчевски. Натежават клепките, клима главата, ти дремеш. Ал. Константинов. Най-после главата му натежа и той заспа. Йовков.
|