натежня̀вам, -аш, несв.; натежнèя, -èеш, мин. св. натежня̀х, прич. мин. св. деят. натежня̀л, -а, -о, мн. натежнèли, св., непрех. Диал. 1. Натежавам. 2. Ставам непоносим. Па по едно ереме, когато у стринини Венковичини отново стана задушно и животът им в къщи натежня, Тинка, вместо да върви към поправяне, току взе нещо да линее. Влайков.
|