натѝквам, -аш, несв.; натѝкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Бързо, грубо вкарвам; пъхвам. Натика бай Ганьо мускалите в пояса си и излязохме. Ал. Константинов. || Разг. Давам някому нещо без сам да иска, против волята му. Тогава земята беше евтина, беят ни я просто натика в ръцете. „Вземете, казва, и без това пустее. От такава земя нямам полза никаква!“ А. Гуляшки. 2. Разг. Вкарвам някого насила някъде; затварям. Тия са опасни хора. Заран ще ги натикат всички в дупката. Влайков. натиквам се, натикам се страд. □ Ще те натикам в миша дупка ‒ при закана: ще те поставя в затруднено, невъзможно положение. Ще ти съдера ризата от бой! В миша дупка ще те натикам! Да помниш кога срещу Пантелея си бил! А. Г уляшки.
|