натѝрвам, -аш, несв.; натѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Груб. Изгонвам, изпъждам някого. Ако някой от моите хора не са гледа работата, аз ще го натиря. Д. Немиров. Излъгаха ме братята. Взеха хубавата земя, а мене натириха на края. А. Каралийчев. || Изкарвам, пускам добитък да пасе. Бенковица току-що бе отворила портата, за да натири кравата. Дим. Талев. натирвам се, натиря се страд.
|