натѝскам, -аш, несв., прех. и непрех. 1. Наблягам със сила или тежест върху нещо или някого. В един миг само Калин се хвърли право отгоре му..., натиска го, мачка го, души го. Йовков. Чичо Митуш чу някакъв шум, някой като че натискаше вратата. Йовков. Един войник се търкаляше до нозете на Хилвуда, друг натискаше раменете му, червен от напрежение. Ст. Загорчинов. || Наблягам с пръст върху копче, бутон на електрически звънец и др., за да звъни. Ядосан на себе си от това ученическо увлечение..., засрамен от слабостта, която никога досега не беше проявявал, Йоргов на няколко пъти натиска звънеца. Г. Караславов. 2. Прен. Разг. Принуждавам, заставям някого да направи нещо против волята, желанието си. Банките били искали всеки да си плати колкото може от това, което има да дължи, защото вложителите в банките били натискали да си получат парите. П. Спасов. натискам се възвр., страд.
|