|
натопя̀вам1, -аш, несв.; натопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Топя колкото трябва; потопявам. Галчев взе перото, натопи го в мастилницата и развълнуван, усмихнат, приготви се да пише. Йовков. Той отряза мръвка, натопи я в сол. Вазов. 2. Топя известно количество или много. И като извади една бяла перуника от медника, дето ги беше натопила, тя мълчаливо я подаде на Иваница. Елин Пелин. Натопих дрехите. натопявам се, натопя се страд.
натопя̀вам2, -аш, несв.; натопя̀, -ѝш мин, св. -ѝх, св., прех. Топя, стопявам известно количество или много. Натопихме цяла тенекия мас.
|