натрàпчив, -а, -о, прил. 1. За човек ‒ който се натрапва; досаден, нахален. Той извардваше случай да ме настигне или спре по двора, заговорваше ме и подмяташе неудобни шеги, сам натрапчив, гузен, жалък ‒ без да гледа, че едва го търпя, че бързам да го отмина. Г. Райчев. 2. За мисъл, чувство ‒ който се налага, натрапва на съзнанието. „Ти си трескав! Ти си трескав!“ ‒ промъкваше се някаква натрапчива мисъл в главата му. А. Гуляшки.
|