натрѝ нареч. Разг. Само в съчет. надве-натри ‒ как да е, набързо, небрежно. Аз надве-натри се нахраних и сложих глава върху една буца пръст. К. Петканов. Славенка свърши надве-натри с прането и като хвърли още един поглед към чардака..., дръпна се, за да се позакрие до стената на обора. Йовков.
|