натрѝвам, -аш, несв.; натрѝя, -ѝеш, мин. св. натрѝх, прич. мин. страд. натрѝт, св., прех. 1. Трия колкото трябва или доста. Натрих дрехите със сапун. 2. Трия върху нещо или някого. Натриха ми врата със сняг. натривам се, натрия се страд. □ Натрих някому носа ‒ казах някому направо, в очите, нещо неприятно, което заслужава. Очевидно, закачат я за него. И той напъва слух, за да чуе как им тя натрива носовете. Вазов.
|